„Южен поток“: противоречията Брюксел – Москва

Автор: д-р Виктор Аврамов

Според Брюксел, „Южен поток“ не съответства на европейското законодателство.

България се е поставила в зависимо и тежко положение с договарянето на строителството на газопровода и с подписването на договор за инженеринг, доставка и строителство на тръбата; нарушила е националното и европейско законодателство.

Анализирани са породените проблеми от предприетите действия, реакциите на Европейската комисия и на Руската федерация и е адресирана политическата отговорност за нанесените икономически и политически вреди.

Противоречията „Южен поток“

Първият етап на разговорите между комисаря по енергетиката на ЕС и руския министър на енергетиката се състояха на 17 януари 2014 г. в Москва; за първи път се проявиха различията в позициите: сключените споразумения за изграждане на газопровода „Южен поток“ не съответстват на европейското законодателство; Третият либерализационен пакет не може да се предоговаря за целите на „Газпром“, както предлага руската страна; създадената Работна група трябва да обсъди всички правни и технически въпроси, свързани с проекта: междуправителствените споразумения, тръжните процедури и процедурите по ОВОС.

Специалният пратеник на Русия в ЕС заявява на 14 януари, че трябва да се направят изключения и отстъпки от законодателството на общността по отношение на проекта „Южен поток“: „Третият либерализационен пакет не е най-доброто откритие на ЕС… спецификата на трансграничните енергийни проекти е в това, че те не могат да се базират на вътрешното законодателство на ЕС“. Той е цитиран да казва и следното: „страните, които са подписали споразумението за изграждане на газопровода, са имали предвид последствията и усложненията, които мога да възникнат“. Както бе споменато, от Европейската комисия заявяват, че предоговарянето на Третия либерализационен пакет не е възможно. Комисарят по въпросите на конкуренцията подчертава, че е необходима активна позиция за преодоляване на съпротивата за изграждане на свободен пазар, особено в някои сектори, включително и енергетиката.

След проведените на 17 януари разговори, руските медии интерпретират взетото решение като отстъпление на Комисията; решението за сформиране на работна група се представя като отказ от заявената позиция. Само вестник „Комерсант“ твърди, че в резултат на проведените преговори не е постигнат компромис по нито една точка, а взетото решение за създаването на работна група е лишено от конкретни параметри, свързани с обхвата на решаваните от нея проблеми, сроковете и състава ѝ.

Проекция на противоречията за България

1. Възраженията на Брюксел проявяват сериозни несъответствия на подписаното от България междуправителствено споразумение с европейското законодателство:

  • Съгласно чл. 9 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България (ДВ, бр. 69 от 05.08.2008 г.), в сила от 12.08.2008 г., българското правителство отдава 100% от капацитета на газопровода на ОАО „Газпром“. Това се прави в нарушение на действащата по това време Директива 2003/55/ЕО и на националното законодателство, в което България като член на ЕС, е възприела това изискване.
  • Съгласно Споразумението БЕХ и „Газпром“ са съсобственици на проектната компания, което противоречи на Третия либерализационен пакет, според който производител не може да бъде същевременно собственик на преносната инфраструктура и/или управлението ѝ.
  • Нарушено е европейското законодателство с модела за определяне на таксите за пренос. По правило, до момента, „Газпром“ определя таксите за пренос на база на разстоянието за пренос на природен газ. Това противоречи на установения с Регламент № 715/2009 на Европейския парламент и Съвета модел „вход/изход“ за ценообразуване на таксите за пренос и на Мрежовия кодекс, установен с Регламент № 984/ 2013 и допълнението на Регламент № 714/ 2009 на Европейския парламент и на Съвет. Според тези правила, таксите трябва да са публични, а моделът за образуването им – ясен и определен от разходите. Вместо това, „Газпром“ минимизира собствените си разходи за пренос и се възползва от правото на търговска тайна при договарянето на таксите, което дава възможност за налагането на различни условия на различни държави в зависимост от политическата конюнктура.
  • Цените за доставяния газ се определят по използвания от „Газпром“ модел, който обвързва цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати за 9-месечен предшестващ период. Този механизъм не отговаря на приетия европейски модел на ценообразуване, който се базира на цените на спот-пазара на европейските хъбове за търговия (Баумгартен – Австрия, Бриндизи – Италия). За сравнение може да се посочи, че в рамките на 2 тримесечия в 2011 и 2012 г. цената на спот-пазарите е била от 22 до 25 евро/MWh, а доставната цена на природен газ в България по дългосрочен договор с „Газпром“ – от 38 до 43 евро/ MWh.

2. Съгласно изказаните още в началото на декември миналата година възражения, Европейската комисия проучва тръжната процедура по  обявения на 31.10.2013 г. конкурс за изпълнител на проекта „Южен поток”. Този конкурс е в пълно противоречие с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004 г. и Закона за обществените поръчки. Съгласно чл. 16 на директивата, всяка обществена поръчка във връзка с производството, преноса или разпределението на природен газ, която надхвърля прага от 499 хил. евро за доставки и услуги и 6.242 млн. евро за строителство, задължително се обявява в Официалния вестник на ЕС. Съгласно българското законодателство, при обществени поръчки в България за производство, пренос и разпределение на природен газ, при значително по-ниски прагове – за проектиране и услуги – над 110 хил. лв., за доставки – над 180 хил. лв. и за строителство – над 2,150 млн. лв., обявите трябва да бъдат публикувани в „Държавен вестник“. Освен това, при повторно обявяване на конкурс за изпълнител на проекта, би следвало той да бъде разделен на четири обособен избора, свързани с (1) избор на доставчик на тръбите за газопровода; (2) избор на доставчик на компресорните станции; (3) избор на строител и (4) избор на финансова институция за осигуряване на привлечен капитал в размер на 70% от проекта. Това би довело и до намаляване на известната в момента цена на проекта.

3. Процедурата по изготвяне на доклад за ОВОС беше извършена напълно формално, без задълбочен анализ на предложенията и препоръките на заинтересованите страни по проекта. Общественото обсъждане в 39 общини, засегнати от проекта, бе извършено в рамките на едва 25 дни – в периода 1.07. – 25.07.2013 г. Самият доклад не съдържа информация за това какви са били резултатите от проведените публични обсъждания: колко от препоръките са били отразени в доклада и какви са техните конкретни забележки и предложения.

Посочените проблеми поставят България в затруднено положение. От една страна, държавата е заплашена от наказателна процедура от страна на Европейската комисия, предвиждаща сериозни финансови санкции, заради нарушените правила и процедури. Вероятно осъзнавайки усложняващата се ситуация, в началото на декември т.г. българският министър на икономиката и енергетиката дава мандат на Комисията да преговаря с руската страна по въпросите на бъдещото изграждане на газопровода. И действително, ситуацията се влошава значително, вследствие на видимо конфликтната позиция, заявена от руската страна.

Отговорността

Още през 2008 г. Иван Костов и Иван Иванов се противопоставят в Народното събрание на споразумението за „Южен поток“ с възраженията, че противоречи на европейските правила: за  достъп на трети страни; при създаването на проектната компания;  за забранена държавна помощ и други., Въпреки предупрежденията, три български правителства нарушиха националното и европейско законодателство.

  • Правителството на Тройната коалиция подписва на 18.01.2008 г. Споразумение за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, в нарушение на действащите по това време разпоредби на Директива 2003/55/ЕО;
  • Правителството на Бойко Борисов предприема серия от стъпки за по-нататъшното изграждане на тръбопровода: учредява в края на 2010 г. съвместната проектна компания „Южен поток – България“ АД с акционери ОАО „Газпром“ и БЕХ ЕАД с дялове в Компанията 50:50%, независимо че още на 15.11.2010 г. говорителят на еврокомисаря по енергетика обявява, че споразумението между България и Руската федерация нарушава европейските директиви и настоява България да промени чл. 9 от Споразумението; обявява проекта за обект с национално значение през ноември 2011 г.; подписва Окончателно инвестиционно решение за строителство на газопровода на 15.11.2012 г.;
  • Правителството на Пламен Орешарски продължава с ускорено темпо работата по осъществяване на проекта: на 10.06.2013 г. завършва ОВОС; изработва финансовият модел за осъществяване на проекта; БЕХ взима заем от руската страна за финансиране на българското участие; обявява конкурс за изграждане на тръбопровода на 31.10.2013 г. в нарушение на националните и общностите процедури (впоследствие – отменен); на 31.10.2013 г. е извършена символична първа заварка на газопровода. На 19.12.2013 г. става ясно, че БЕХ превежда 191 млн. лева за увеличаване на капитала на компанията „Южен поток – България“

Единствено служебното правителство на Марин Райков заявява, че е необходим задълбочен анализ на окончателното инвестиционно решение на проекта за съвместимост с Третия либерализационен пакет.

Рисковете и тяхното предотвратяване

Ако България предприеме действия по изграждане на газопровода по сегашните договорености, следва да очаква финансови санкции, защото не е получила от ЕК дерогация от правилата за „Южен поток“ на своята територия.

Вторият реален риск е, че не е вероятно да се намери сериозна банка, която да кредитира проект в нарушение на европейското законодателство, с което може да повтори финансовия дефект на проекта „Белене“.

Необходимо е да бъде спазено националното и европейско законодателство със следните действия:

  1. Пълно сътрудничество с Европейската комисия за осъществяване на проекта при пълно съответствие със законодателството на ЕС;
  2.  Да бъде доказано, че проектът е устойчив и не създава опасност за околната среда в засегнатите райони, както и че са удовлетворени претенциите на заинтересованите страни в тях;
  3. Да бъде проведена нова тръжна процедура, в съответствие със законодателството, с обособени различни търгове за различните по своята същност дейности (както бе споменато), с цел да се постигне най-добра цена.