Становище за прогнозите в междините доклади на БАН за изграждането на АЕЦ „Белене“ с възложител „Български енергиен холдинг“ ЕАД

Междините доклади на БАН за изграждането на АЕЦ „Белене“ имат съществени недостатъци по отношение на: 1) прогнозите за пазарното търсене и дефицит на мощности в България и региона; 2) финансовия модел на проекта АЕЦ Белене и 3) оценката на рисковете на разработените сценарии. Недостатъците правят недостоверни заключенията.

Авторите от БАН не са доказали, че е необходимо да произвеждат различни прогнози за електропотреблението от тези, които са на разположение в ЕСО. Прогнозите им са направени с нереалистични предиктори, силно различни от официалните, включително по трендовете си след 2040.

  1. БАН надценяват силно броя на населението в сравнение с прогнозите на Националния статистически институт, Евростат и ООН – най-ниската прогноза на БАН за 2040 е 6 815 хиляди души, докато най-високата на НСИ е за 6 378 хиляди души.
  2. БАН допускат, че полезната жилищна площ в България трябва да се увеличава с 1,5% годишно, което няма как да се случи поради намаляването на населението и значителния процент необитавана жилищна площ във вътрешността на страната и в големите градове.
  3. БАН завишават темповете на БВП значително над тези на ГДИФ и на ГДЕ на ЕК с повече от 4.2 – 4.4 п. п., и най-високите темпове на МВФ с 1.7 п. п.; не отчитат въздействието на поне две много вероятни икономически рецесии до 2040.
  4. БАН не отчитат бъдещата промяна в българското електропотребление вследствие заместването от природен газ в бита и услугите.
  5. Прогнозата на БАН за нетния регионален износ на електроенергия не отчита оценките на системната адекватност в региона, съдържащи се в 10-годишните доклади на Организацията на европейските електроенергийни преносни оператори. На базата на тези оценки може да се говори за сигурна пазарна експортна ниша на България от 2 800 GWh. Не се отчитат и прогнозите на ЕК в Референтния сценарий от 2016, в които се предвижда превишение на нетното електропроизводство в страните-членки от региона над вътрешното им потребление. Тук максималният сценарий на БАН е с нулева вероятност; в региона сигурно ще бъдат изпълнени програмите за изграждане на ВЕИ.

Прогнозите на БАН за електропроизводствените мощности не отчитат важни фактори и методологически са неиздържани. 

  1. Не предвиждат бъдещата политика на ЕС, след като ЕП гласува увеличаване дела на ВЕИ от 27% до 35% от общото потребление на енергия в 2030.
  2. Не отчитат започналото връщане в експлоатация на 630 MW на природен газ в ТЕЦ Варна и планираното от ЕСО въвеждане на 1 506 MW нови производствени мощности – 1 119 MW ВЕИ; 187 MW ТЕЦ и 200 MW от увеличаване на максималната работна активна мощност на двата блока в АЕЦ „Козлодуй“.
  3. Прогнозите на БАН за електропроизводствените мощности са направени без задължителния сравнителен анализ на конкурентостта на производството на електроенергия от природен газ и други източници. Този пропуск е недопустим при наличието на свободен борсов пазар и цени, детерминирани от различни разходи за производство;
  4. Авторите твърдят, че са правили баланси на мощностите спрямо „Нетното вътрешно потребление“, което е методологически неправилно, защото мощностите трябва да покриват брутното електропотребление, което включва и собственото потребление на централите. Това електропотребление зависи от относителните дялове на различните централите в общото производство и от собственото електропотребление на всяка от тях. Различните комбинации от централи изискват различни мощности за покриване на брутното електропотребление.
  5. Балансът на мощностите не е базиран дори на баланса на нетното вътрешно електропотребление, както се твърди в Междинен доклад 1 (МД1), където е описано получаването на прогнозните сценарии на крайното потребление, но не е посочено изчислени ли са и как тези компоненти на нетното вътрешно потребление, които са извън крайното електропотребление. Има пълно съвпадение на данните в Таблица IA.5 и Таблица IV.1, и Таблица II.3. Това, че прогнозите за крайното и за нетното вътрешно потребление в тези таблици съвпадат показва, че балансът на електроенергийните мощности не е направен, така както твърдят от БАН – от таблиците излиза, че е обоснован само с прогнози за крайното електропотребление.

БАН не публикува финансовия модел на проекта АЕЦ Белене и не е възможно да бъдат проверени и верифицирани прогнозите за: „изгладените“ разходи на произведената електроенергия, за нетната настояща стойност и за вътрешната норма на възвръщаемост.

  1. В три от своите четири ценови прогнози БАН предвижда различни цени на електроенергията за вътрешния и за регионалния пазар. Това е несъстоятелно, защото в 2027 сигурно ще има единна борсова цена за производителите, както за вътрешни, така и за външни клиенти. В три от прогнозите се предвижда повишение на цените към 2027 между 20 – 62% и между 43 – 104% към 2040, както и постоянно повишение след това с 1%. Тези прогнози са много ниско вероятни предвид: 1) тенденциите на пазара в последните 10 години – повишение на цената с 42%; 2) тенденцията на задържане и дори спад в себестойността на микса и 3) политическата недопустимост на подобни решения.
  2. Вариантите на ценовите прогнози и „изгладените“ разходи на произведената електроенергия в МД2 са изчислени единствено при дисконтова норма от 7%. Липсва оценка при дисконтова норма от 10%. В решението си за одобряване на схема за държавна помощ на унгарската централа „Пакш-2“, ЕК прави оценка на „изгладените“ разходи при дисконтова норма от 7 и 10% и получава съответно 89.9 $/MWh и 124.9 $/MWh , т.е. ръстът на разходите е с 38.9% и прави извода, че „изгладените“ разходи няма да бъдат компенсирани от прогнозираните пазарни цени.
  3. Тъй като в моделите на БАН „изгладените“ разходи на произведената електроенергия превишават цените, със сигурност за дълъг период се получава отрицателна нетна настояща стойност на проекта. Нашите оценки сочат, че ще бъдат необходими ценови субсидии за двата блока в размер между 2 589 млн. лева до 2051 при сценарий 1 за „изгладените“ разходи и вариант 1 за цените и 4 327 млн. лева до 2063 при сценарий 5 и вариант 4 за цените. БАН не посочват, колко са техните оценки за тези ценови субсидии, с каква продължителност ще бъдат и кой ще ги прави.

Не е завършена оценката на рисковете за прогнозните сценарии и на тази основа не е оценена вероятността от случване на следните комбинации от сценарии:

  1. За мощностите и за потреблението, където БАН оперират с между 50% и 400% по-ниско вероятни сценарии наред със средно вероятните;
  2. За електропотреблението в региона, където според нас максималният сценарии е с нулева вероятност, а умереният – с много ниска. Тук не е разработен сценарий със средна или висока вероятност;
  3. За цените на електроенергията и за „изгладените“ разходи за електропроизводство на АЕЦ Белене, където вторият сценарий е с очевидна нулева вероятност. Тук високите цени са с много ниска вероятност, а средните с ниска вероятност за случване. В това направление също не е предложен сценарий със средна или висока вероятност;
  4. За проектната компания за АЕЦ Белене и за лихвения процент. Вероятността на вариантите от 1 до 3 и от 5 до 7 за реализация на проекта е много ниска, а на вариант 8 е нулева, защото е отречен като възможност от всички управляващи досега. Не е случайно, че досега не е търсена възможност за проектно финансиране. Причината е, че единствено Вариант 4 и кредитиране с лихвен процент над 4.5% могат да станат вероятна комбинация и то при пълно ангажиране на държавата с проекта, с реализацията на произведената електроенергия, с неговото банково кредитиране, чрез предоставяне на държавна гаранция, чрез покриване на ценовите субсидии и при съотношение между собствения капитал на проектната компания и кредита 50:50.

Липсата на завършеност на оценката на риска на сценариите и техните комбинации създава основа за недопустими спекулации при изводите. БАН натрупват многобройни комбинации от сценарии и сравняват много ниско вероятни и с нулева вероятност комбинации със средно вероятни. Аргументи за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност. Такъв метод на извеждане на заключения и изводи не съответства на международните стандарти за управление на рискове ISO 31 000 и ISO 31 010.

Целият текст може да видите тук.