Рискове, произтичащи от намалението на цените на електроенергията

Автор: д-р Виктор Аврамов

Основният и първичен рисков фактор, вследствие на който се появяват негативни въздействия върху регулирания сектор на енергетиката, е наличието на текстове в Закона, които не гарантират независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно Закона, Комисията се избира с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя, което предопределя политическата зависимост на регулатора.

ДКЕВР бе силно дестабилизирана от това, че за една година бяха извършени пет смени на нейния председател. Последната промяна: оставката на Анжела Тонева и назначаването на Боян Боев предшества с няколко дни третото за годината намаление на цената на електрическата енергия. Това създава съмнения, че е било налице несъгласие на сменения председател с намалението на цената, а това на свой ред поставя под съмнение независимият и обективен характер на решенията на ДКЕВР.

Влязло в сила от 01.01.2014 г. последно намаление на цените на електрическата енергия създава много сериозен риск за електроенергийната система. Това е възможно, защото Законът за енергетиката (чл.31) допуска ДКЕВР да изменя цените на електрическата енергия по своя преценка по всяко време, вместо веднъж в рамките на регулаторния период. Сама по себе си нестабилността на цените е съпътстваща заплаха за елетроенергийната система.

Намалението на цените на електрическата енергия е за сметка на приходите на електроразпределителните дружества и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). То става в условия на намаляващи потребление и приходи и против пазарната логика.

Собственик на първите два основни риска е Министерският съвет, който по закон и по своя преценка определя състава на ДКЕВР. Собственик на третия и четвъртия риск е ДКЕВР, която е натоварена да взима решения, свързани с регулиране на цените на електрическата енергия и функционирането на електроенергийния пазар.

Рискове, произтичащи от намалението на цените на електроенергията са следните:

Първо, цената на електрическата енергия се изменя в резултат на политически мотивирани решения. В рамките на 2013 г. цената на електрическата енергия бе намалена на три пъти, при трима различни председатели на ДКЕВР, назначени от различни правителства. Това решение създава у хората трайни нагласи за последващи намаления на цената, което се подхранва и от изказване на длъжностни лица. Поради неизбежната необходимост цената в следващ период да бъде увеличена, има опасност от възникването на сериозно обществено напрежение в бъдеще, когато това решение бъде ревизирано.

Липсата на реална независимост на ДКЕВР е обществено-политически риск, който надхвърля мащабите на енергийния сектор. Причина за възникването му е наличието на политически натиск при вземане на решения в ДКЕВР, в разрез със Закона за енергетиката (чл. 10, ал.2), които определят Комисията като „независим специализиран държавен орган“.

Второ, рязко намаляват средствата за реализиране на инвестиционните програми на енергийните дружества. Взетите решения за намаляване на цената на електрическата енергия не са в резултат от намаление на цената не енергийните ресурси, по-ефикасно производство или намаляване на загубите и кражбите. Те са за сметка на намаляване на признатите технологични загуби на тези дружества, което ще ги принуди да намалят средствата за инвестиции и ремонтни дейности. Това ще влоши качеството на предоставяната от тях услуга.

Трето, липсват средства, с които Електроенергийния системен оператор поддържа и развива преносната мрежа. Съгласно решението на ДКЕВР, цената за достъп до преносната мрежа високо напрежение, която се управлява от ЕСО, се намалява с близо 50% от 01.01.2014 г. ЕСО отговаря за надеждното функциониране, експлоатация и поддръжка на мрежата високо напрежение. Драстичното намаляване на цената на достъп поставя под съмнение възможността от финансово обезпечаване на тези дейности и създава риск от влошено качество на електроенергията, аварии и забавяне на модернизацията на системата за пренос.

Четвърто, рязко намалява доверието на инвеститорите и потребителите в страната. Честите промени на цените на електрическата енергия, взети в резултат на политически решения се отразяват негативно както на доверието на външните инвеститори, така и на потребителите в страната. Доклад на Световната банка за оценка на състоянието на енергийния сектор от 2013 г. посочва, че гражданите в България като цяло нямат доверие в управлението на енергийните компании, секторът има голяма финансова задлъжнялост и има необходимост от засилване на доверието, независимостта и ролята на енергийния регулатор, както и елиминиране на стимулите, водещи до неефикасни инвестиции и извличане на ренти.

Според Международния индекс на рисковете за енергийна сигурност, страната е два пъти по-несигурна от средното ниво на ОИСР, като сходни показатели имат Беларус и Северна Корея.

Пето, няма да се изпълни програмата за енергийна ефективност. Намаляването на цената на електроенергията не стимулира нейното икономично и ефективно оползотворяване и пречи на повишаването на енергийната ефективност. По данни на Евростат, българската икономика продължава да бъде с най-голяма енергийна интензивност в ЕС, с потребление от 671 кг. петролен еквивалент за 1000 € БВП за 2010. Средното ниво на енергийна ефективност за държавите от ЕС е 152 кг. или близо четири и половина пъти по-малко.

Както бе отбелязано, понижението не цените не може да бъде трайно и неминуемото възстановяване на цената до икономически рационални нива ще бъде шок за ниско енергийно ефективната икономика и домакинства, което ще доведе в близко бъдеще до загуба на конкурентоспособност, благосъстояние, работни места и снижаване на жизнения стандарт.

Шесто, неравнопоставено се третират участниците на енергийния пазар. Цената на тока, продаван от НЕК, се увеличава от 01.01.2014 г. с 5%, с цел да се подпомогне влошената платежоспособност на дружеството, вследствие на проектите „Белене“ и „Цанков камък“. По този начин щетите от взетите политически решения за осъществяване на тези проекти ще бъдат поети от потребителите. Намаляват се технологичните разходи на ЕРП до 9%, без да се докаже, че има основателни аргументи за това: намаляване на загубите по енергопреносната мрежа, кражбите и авариите. От намаляването на таксата за пренос с близо 50% основен печеливш ще бъдат търговците износители на енергия, които имат договори при стари цени за пренос и ще реализират значителни допълнителни печалби от получаващата се разлика между предвидените и реално намалените такси. Икономически необоснованото намаляване на цената на електроенергията води до отлив на потребители на други енергоизточници, чиято ефективност на използване като първичен ресурс е в пъти по-висока от тази на електроенергията. Това увеличава енергоемкостта на страната и създава финансови проблеми на редица енергийни дружества.