План Б в дискусията за валутния борд

Автор: Доц. д-р Иван Костов

Ако дискусията се води само с научни и професионални аргументи, валутният борд не може да се фетишизира. Точно това правят дилетантите, заради страховете си, че, ако бордът не ги възпира, българските политици ще съсипят лева, както са го направили през 1990 и 1996-1997.

Даването на примери за подражание с валутните бордове на балтийските страни, Словакия и Словения не съобразява, че тези страни нямаха свои централни банки и свои валути след разпадането на СССР и Югославия, и след разделянето на Чехословакия. Тези страни приеха валутния борд като бърза възможност за създаване на собствена парична система. Напълно неуместно е да се сравняват техните новосъздадени централни банки с вековния опит и традиции на БНБ, която е една от 15-те най-стари европейски банки, създадена от строителите на съвременна България във времето, когато повечето от сегашните европейски държави не са съществували. От тази гледна точка, налагането на валутния борд на нашата страна беше унизително.

От политическа гледна точка, със своя договор за присъединяване към ЕС, България е поела ангажимент да въведе еврото и трябва да го изпълнява – това не е точният предмет за дискусия. След приемането на България в ЕС темата стана актуална; самата еврозона – крайният пристан на българския валутен борд, преминава през много труден период: създадени бяха съвместни фондове за подкрепа на страните в дългова криза; ЕЦБ и ЕК използват неформални и неопределени критерии за приемане в еврозоната; национал-популистките партии създадоха нови рискове за целостта еврозоната.

От друга страна, валутният борд може да бъде успешен само при провеждане на необходимите реформи и то за ограничен период от време: реформите бяха преустановени след приемането на България в ЕС; вече 10 години тече мониторинг заради дълбоките пороци на българската съдебна система; след 20-годишно действие на борда страната навлиза в период на макроикономически дисбаланси, на чести бюджетни и на все по-големи квази бюджетни дефицити и на растящи междуфирмени просрочия.

Валутният борд никога не е бил догматизиран от българския екип, който го създаде. Дизайнът му се различава от теоретичния модел. Различието е такова, че след като не успя да наложи вижданията си проф. Стив Ханке, т.нар. от българските вестници „баща на борда“, публично се отказа от него. Това следва да ни насърчи да не бъдем догматици и сега.

Целият текст на авторската студия „План Б в дискусията за валутния борд“ може да видите тук