Доклад за доверието в институциите, октомври 2017

Единствената съществена промяна, в съотношението на силите между основните парламентарни формации, е отливът на доверие към партия „Воля”, която загубва възможност за участие в следващо НС. Това предпоставя като най-вероятна перспективата за възпроизводство на сегашния коалиционен формат и в следващо НС, с по-голямо мнозинство за сегашната управляваща коалиция, при липса на друга партия, която да е в състояние да преодолее избирателната бариера.

Народното събрание продължава да бъде с най-високо нетно недоверие, без перспективи за подобрение. Министерски съвет поддържа близки до второто правителство на Борисов равнища на недоверие. Основните ресурси, с които той разполага, са – доминиращото обществено желание за установяване на стабилност и невъзможността на БСП Б да предложи алтернативен управленски модел.

Президентът остава единственият, който регистрира положително нетно доверие. С последователната си защита на тезата на Кремъл за сваляне на санкциите той създава напрежение и очаквания за засилване на анти евроатлантическата реторика. Разколебаването на общественото мнение относно евроатлантическия избор на нацията ерозира общото политическо доверие преди председателството на Съвета на ЕС.

Доверието на бизнеса не дава основание за еднопосочна оценка: от една страна вътрешното, макар и с колебания осем месеца е с положителни стойности, от друга външното, оценено с преките чуждестранни инвестиции, намалява с 55%.

Доверието в политическата система: със сигурност ще се стабилизира до края на председателството и с висока вероятност – до местните избори 2019. Трайна стабилизация не може да се прогнозира поради отсъствие на реформи.

Целият текст може да видите тук.