Достоверност на социологическите агенции

В условията на предизборната надпревара у нас влиянието на сондажите се разгръща и подхранва от публичната и медийна среда, които концентрират голяма част от вниманието на избирателите върху данните от социологическите агенции. Вероятна причината за това е, че съдържателните политически дискусии са рядкост. Така, оповестяваните сондажи най-често се превръщат във водещи теми в печатната и електронна преса, сутрешните блокове и централните новини. Политиците и голяма част от обществеността поставят под съмнение достоверността на данните, без да привеждат аргументи.

Медиите не правят проверка за достоверност на данните на отделните агенции, не поемат отговорност за информацията, която разпространяват. Огласяват всички данни еднакво, често цитирайки неофициални източници; нямат своя представа за тяхната надеждност или, което е по-големия проблем, отказват се да поемат отговорност за разпространяваната от тях информация. Оттук следва, че въпросът за достоверността на сондажите, се превръща в ключов, както за политическия и обществен предизборен дебат, така и за медиите.

Целите на публикувания от ЦАУР доклад – оценка на социологическите агенции 2009-2017 са да оцени достоверността на предизборните сондажи в периода 2009-2017, през тяхната точност, политическа (без)пристрастност и професионална коректност. По този начин да бъдат подпомогнати потребителите на тези сондажи сами да определят надеждността им. Правим опит да пресрещнем обществения интерес и съмнения относно данните на агенциите, които в последните години често прерастват в директни обвинения за дезинформации и манипулации.

Ранг / процент от най-достоверната оценка общо от изборите 2009-2017

(постоянни социологически агенции)

I. Алфа Рисърч0%
II. ЕКЗАКТА/НЦИОМ0%
III. ЦАМ0%
IV. Галъп интернешънъл0%
V. Медиана0%
VI. ИМП0%
VII. Афис0%
VII. Сова Харис0%

Пристрастност на постоянните
социологически агенции

(на база на 6-те проведени избори 2009-2017 г.)

Социологическа
агенция
Пристрастност
"лява" / "без" / "дясна"
Преобладаваща
(без)пристрастност
Алфа Рисърч 0 / 6 / 0 без
Екзакта/НЦИОМ 1 / 4 / 1 без
ЦАМ 2 / 3 / 1 без
Галъп интернешънъл 5 / 1 / 0 лява
Mедиана 6 / 0 / 0 лява
ИМП 2 / 2 / 0 лява
Афис 4 / 0 / 1 лява
Сова Харис 5 / 1 / 0 лява

Използвана методология

Оценката на социологическите агенции е направена като е приложена допълнената и разширена Методологията за оценка на предизборните прогнози на ЦАУР. В нея са формирани критериите – „точност на неочевидните прогнози „успех-неуспех”, „точност на усреднените прогнози“ и „пристрастност и ориентация в „ляво-дясно“.

За всеки отделен изборен момент – проведени избори за депутати в Народното събрание и Европейския парламент, предмет на анализ са изборните резултати и сондажите на социологическите агенции за избраните от тях политически формации (партии и коалиции), публикувани през последните 100 дни, преди изборния ден.

Използвани са три вида входящи данни:

  • Изборни резултати, по официално обявените данни от ЦИК за общия брой на действителните гласове, подадени в страната;
  • Мандатите, получени от всяка формация;
  • Данни от оповестените сондажи на социологическите агенции.

Данните се обработват предварително за съпоставимост. За всеки изборен момент се правят три типа анализи, които завършват с обобщени оценки.

Заключения и препоръки

Синтезираната тук обща оценка и ранговете следва да бъдат ориентир. Те са валидни само в минало време – не са гаранция за бъдеща надеждност на анкетните сондажи на агенциите; не отричат бъдещата точност, политическа (без)пристрастност и коректност.

Всички потребители, особено активните участници в обществения и политическия дебат – политици и медии, следва сами да отчитат надеждността на агенциите, на база точността на техните анкетни сондажи, на точността на силно въздействащите им прогнози „успех-неуспех”, да се съобразяват с тяхната политическа пристрастност и професионална коректност. Вследствие на тази информация следва да формират крайната си преценка за това, за колко надеждни ще приемат сондажите на съответната социологическа агенция в бъдеще.

Потребителите са затруднени да отчитат сами достоверността на анкетните сондажи, защото отсъстват социологически агенции, които да балансират данните на четирите ляво пристрастни агенции – сред осемте постоянни агенции няма нито една дясно пристрастна. Затова потребителите могат да си служат с коригираните и усреднени прогнози, които ЦАУР редовно публикува от 2014.

Оценка на прогнозите за периода 2009-2017
на всички социологически агенции

Избори 1. Точност
на неочевидни прогнози успех-неуспех
2. Точност
на усреднените прогнози
2К=1+2 Преобладаваща
пристрастност: + ГЕРБ; - БСП
2017 НС -0.096 6.570 6.474 -4,87, БСП
2014 НС 0.508 8.791 9.299 -4,77, БСП
2014 ЕП 0.367 19.060 19.427 -11,34, БСП
2013 НС 0.259 8.190 8.499 1,30, ГЕРБ
2009 НС -0.012 12.490 12.478 -12,13, БСП
2009
ЕП
0.498 20.760 21.258 2,39, ГЕРБ